/За написването на материала е ползвана информация от книгата "Панорама на общностите в Югозападна България" - 1999г., автор Йордан Котев/
©Текстът е защитен от закона за авторското право – не могат да бъдат използвани по какъвто и да е начин материали от сайта без разрешение на автора
(тел: 0878452095, e-mail: kalendar_kyustendil@mail.bg)
Думата адвентизъм произлиза от латинската дума "адвентус"- пристигане, идване, в религиозен смисъл- очакване, пришествие. Очакващите второто пришествие на Христос, през лятото и есента на 1844 година по предсказанията на баптиския проповедник Уилям Милър нарекли себе си адвентисти, а движението адвентно. В 1863 г., като наследница на това движение се сформирала Адвентната Църква. За пръв път на /01.10.1860 г./ името "Адвентисти от седмия ден" е предложено от Дейвид Юит- първият пазещ съботата адвентист в Батъл Крийк /Калифорния, щата Мичиган САЩ/. В България адвентизма е проникнал от 1891 година. Днес в страната има 118 поделения, като основните центрове са гр. София и всички бивши окръжни градове. За разгласа на учението и общността в България работи издателство "Нов живот", проповядване, организиране на евангелизации, благотворителни концерти, радиостанция "Гласът на надеждата" в гр. Пловдив- една от 1500 станции в света, младежки конференции, месечен вестник "Християнска мисъл", в-к "Училище за здраве" и т.н. Символа в световен мащаб на църквата е разтворена библия с кръст в средата на фона на земното кълбо и горящ пламък- 1996 година. Устройството на църквата в световен мащаб и в България е следното: От четирите общопризнати форми на църковно управление /епископална, папска, независима и представителна/, в църквата на адвентистите от седмия ден е възприета представителната форма на управление- властта принадлежи на църковното членство. Изпълнителната власт е делегирана на различни представителни органи и служители, които ръководят църквата. Признато еправо на равенство при ръкополагането на всички проповедници. Съществуват четири степени в адвентната организация: 1. Местна църква- организационно тяло, което обединява отделните /местните/ вярващи; 2. Местно съединение- обединено организирано тяло от църкви в дадена държава, провинция или територия; 3. Съюз- обединено тяло от съединения или полета в границите на по-обширна територия; 4. Генерална конференция- най голямата единица на църковна организация, която обхваща всички съюзи от всички части на света. Дивизиите представляват поделения на Генералната конференция, с административни отговорности върху определени географски територии. България се числи към Евроафриканската дивизия, чието седолище се намира в гр.Берн. В тази дивизия са включени 29 страни, с население 350 милиона, от които 61 милиона са мюсюлмани /1996 г./. Генералната конференция се намира в гр. Вашингтон САЩ. В България адвентната църква е организирана в местни църкви и съюз на всички църкви в страната, със седалище в гр. София, ул."Долунска" № 10. На 07.11.1990 г. Министерския съвет на Р.България утвърди Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден, като юридическа личност. Адвентистите в нашата страна /1996 г./ са около 7000, а в света около 10 милиона с 42220 /1997 г./ местни църкви. В България имат 48 /1998 г./ молитвени дома /от които три в гр. Кюстендил/ и около 50 пастори и проповедници. По спомените на адвентисти от гр. Кюстендил в нашия град първите симпатизанти на църквата се появяват през 1913 година. Първият член на църквата е бил Георги Костадинов. Тинка Петрова, кръстена в адвентната вяра на 19 март 1934 година, дъщеря на Петър Разсолков, през м. септември 1998 г. разказва: Около 1926 г. през Кюстендил минали колпортьори, един от тях Филип от Габрово се запознава с Петър Разсолков, семейството му до тогава е било в конгрешанската църква. Вследствие на тази среща Петър Разсолков отива в гр. София да търси общество, което да изповядва адвентната вяра. Натъква се на двама адвентисти- продавачи на лед на пазара Стоян и Костадин Стоянови. Те го упътват към адвентната църква на ул. "Цар Крум". От там идват в Кюстендил Ото Щалберт- немец със семейството си и Стефан Константинов. След тях в Кюстендил идват колпортьори, като изпращат и като пръв библейски работник Борис Бонев, който току що е завършил в Германия /Фриденсау/. След няколко месеца той е подгонен от православните свещеници и малтретиран, изпратен по етапен ред в гр. София. След него в града е изпратена Нонка Ганчева от Пирдоп- библейски работник, завършила в Германия /Фриденсау/- библейски колеж/, първото момиче подкарало по улиците на гр. Кюстендил колело. Била е в града около два мандата 5-6 години и развива добра църковна дейност. След г-ца Ганчева, за около 8 месеца, идва Васил Иванов- проповедник от Троянско, завършил в Германия, Който винаги "успявал да се нагажда според хората". По негово време събранията на църквата са били винаги пълни. По времето на Диньо Харбов от Сливен църквата е жестоко атакувана от местни ратници на организацията "Цар Крум". Следващи проповедници в гр.Кюстендил, но неподредени под ред са: Борис Ортов, Емил Димитров от гр. София 1970-1978 г., Любен Паралиев от гр. София 1978-1982 г., Пенчо Харбов 1983-1989 г.- син на Диньо Харбов, Белчо Тотев 1990-1992 г., на няколко пъти- Йордан Михаилов от Добруджа, Михаил Ганев от Добруджа, приходящ проповедник Коста Възвъзов- бивш зъболекар. В Кюстендилските села има симпатизанти и членове на църквата от около 1928-1929 г. , а именно: с.Грамаждано- Стоян и Еленка Стоименови, с. Лозно- Любен Фильов с жена си и майка си, с. Жиленци- Ката Танчева, с. Горна Гращица- Стоян Томанов- неговия син Иво Томанов е проповедник, с. Коняво- Спасенка Стоилова, с. Лиляч- Серги Кундев и т.н. Богослуженията са извършвани в домашните църкви в частни домове. Първи членове на църквата в гр. Кюстендил са: Стана Петрова Разсолкова- кръстена във вярата 1927 г. в гр. Русе, Стоян и Еленка Стоименови от Грамаждано- кръстени в Кюстендил през 30-те години- земеделци. Райка и Димитър Спасови- кръстени през 30-те години-земеделци. Първите места където е извършвано кръщение, са Въртешевска река и Банска река. Първоначално църквата се е намирала в дома на сем. Петър и Стана Разсолкови, ул. "Марица" № 1. След това се премества в квартирата на Нонка Ганчева, на мястото на фотоателието на ъгъла между ул. "Кракра" и бул. "България". После около 1930 г. е било наето, ремонтирано и пригодено помещение на ул. "Цар Крум" № 8, в къщата на баба Елена, след това на ул. "Цар Михаил" №17 в дома на Давидова, по времето когато Михаилов кметува в общината, църквата се измества от там. Вноследствие е била закупена сграда на ул. "Патриарх Ефтимий" №15, на мястото на днешната картинна галерия, но преди да бъде ремонтирана и пригодена за Молитвен дом, през 1974 г. е отчуждена, срещу сумата от 9000 лева, без църквата да е обезщетена с друг имот. Отново вярващите са били принудени да извършват богослуженията си в частни домове. Това обстоятелство продължило докато един от вярващите - Никола Костов, преотстъпил собственото си жилище на ул. "Руен" № 11, което впоследствие завещал на църквата. На 10.08.1992 г. в община Кюстендил е проведено заседание на Експертен съвет по ТСУС във връзка със заповед № 1378 от 04.08.1992 г. от Главния архитект на общината Д. Пешева и с протокол- решение № 4 е дадено разрешение за ремонт и преустройство на Църквата на адвентистите /кв.133, пар. ll - 2147/ т.е. на ул. "Руен" № 11. Разработката е докладвана от арх. В. Янкова. Като инвеститор се сочи СЦАСД гр. София. Първоначално богослуженията са били ръководени от служители, командировани от София, а от 1927 г. местната църква има винаги вече редовно действуващ пастир. През 1928 г. в салона на читалище "Братство" са проведени 10 публични сказки от Алфред Томас- немец, които са били посетени масово от гражданството. По-известни и по дейни членове на църквата през годините са били: Дим. Спасов, агрономът Стаменко Стоименов и съпругата му Райна, д-р Лазар Биндер, Никола Костов- обущар, Андрей Тодоров и др. Близък съмишленик е бил д-р Георги Ефремов. Броят на членовете нараствал и станало небъзможно богослуженията да бъдат провеждани на едно място, затова през 1992 г. за живеещите в кв. "Изток" /ромския квартал/ е организирана самостоятелна църква. Богослуженията там първоначално се извършвали в читалищния салон на квартала. На 10.08.1992 г. в изпълнение заповед №1378 от 04.08.1992 г. на Главния архитект на общината се взима решение за построяването на нова адвентна църква в кв. 20, пар.V. Проектант е В. Янкова, за инвеститор се сочи СЦАСД- гр. София. С разрешение за строеж № 330 от 03.09.1992 г. се започва строежа на църквата на ул. "Буревестник" № 9. Църквата е строена от частната строителна фирма на Атанас Кирилов. През 1993 г. е построена новата църковна сграда, където сега се провеждат богослуженията за живеещите там. На 29.05.1994 г. църквата е осветена по подобаващ начин. На церемонията присъстваха г-н Гарвин Макнилъс, чието дарение от един милион и петстотин хиляди лева направи възможно изграждането на сградата, Дон Фолкенберг и т.н. От Община Кюстендил аз бях поканен като представител на общината, а от Общинския съвет- тогавашния председател Бойчо Стаменов. След церемонията се извърши и водно кръщение в баптистерия на църквата. С живота и цялостното си поведение адвентистите внасят нова струя в обществения и духовния живот на квартала. Журналистката Керстин Бояджийска във в-к "Пауталия" бр. 43/04.06.1993 г. писа: "След първия ритуал преди две седмици, когато 80 души са приели кръщение , миналата събота, ден седми за святост, дпоред адвентната вяра, още около 200 жители на кв. "Изток"…преминаха през водния обряд на язовир "Дренов дол". Лично пастор Робърт Уегли, още двама пастори от ДАЩ и старейшината на църквата в ромския квартал Йордан Русев проведоха обряда. Предстояли още две водни кръщения- в района на Рилския манастир". Понастоящем в гр. Кюстендил има следните редовно регистрирани църкви на адвентистите: църква А- ул. Руен № 11- 120 места. В община Кюстендил /1993 г./ е регистриран духовен съвет в състав: пастор Белчо Тотев Динков, членове Драган Мирчев Бачовски, Йордан Недялков Русев. На общо събрание на членовете на църквата на адвентистите от седмия ден- гр. Кюстендил, проведено на 21.06.1996г. е избран следния ръководен състав- Едмил Димитров Маринов- председател, Виолета Димитрова Майска- секретар, членове Огнян Василев Ангелов, Стоян Златанов Манов, Стоян Стоименов Янчев, Евтим Димитров Петров, Христо Петров Деников, Динка Ненова Пипонова, Лидия Любенова Ангелова. Поради преместване на пастор Едмил Маринов /по професия зъболекар/ на друго място, с писмо на съюзния съвет на ЦАСД- София, е назначен за проповедник идващия от пернишката църква, роден в Стара Загора Красимир Николов Карев. На общо събрание на църквата проведено на 05.04.1997 г. е избран следния ръководен орган: Красимир Николов Карев- председател, Виолета Димитрова Майска- секретар, членове: Драган Мирков Бачовски, Стоян Златанов Манов, Елена Младенова Близнакова, Стоян Георгиев Колев, Евтим Димитров Петров, Христо Петров Деников, Ангел Маринов Стоянов, Стойко Мирчев Стойков, Лидия Любенова Ангелова. Новите ръководства по надлежния ред са регистрирани в общината. Църква "Б"- кв."Изток" ул."Буревестник" № 9- 600 места, през 1993 г. е регистрирала в Общината следното ръководство: Белчо Тотев Динков- пастор, Драган Мирчев Бачовски- член, Йордан Недялков Русев /от ромски произход/- проповедник, от септември 1995 г. е в гр. Симитли. След него църквата се ръководи от Симеон Колев, който идва от Вълчитрън. През 1994 г. в Общината е регистрирано следното ръководство: Йордан Неделков Русев- проповедник, Любен Недялков Русев, Борис Митов Димитров, Зафир Митков Димитров, Емилия Борисова Ангелова, Ваня Треянова Сашева, Боян Маринов Китанов, Стефка Асенова Христова, Атанаска Любенова Боянова. По повод подадена молба за пререгистрация от новоизбраното ръководство под № 13/22.01.1998 г., Общината регистрира местното ръководство в следния вид: Симеон Колев- пастор, Борис Димитров, Иван Милев, Милчо Сандев, Елка Руменова, Любомир Данчев, Бисер Траянов, Емилия Траянова, Любчо Златанов, Любчо Сашев, Латинка Миткова. Църква Б развива много добра младежка дейност. Има силно участие на хора в богослуженията и мероприятията на църквата. Търсени са в цялата страна от малцинствените групи. Има изградени 8 групи за библейска работа, за изнасяне на беседи. Изнасят се беседи за обогатяване на знанията в областта на физиологията на човека, социалния бит и култура, комуникации в съвременното общество, ограмотяване на възрастни хора и т.н. Църква "В". "Николичевски път"- 300 места- строежът е започнал през 1997 година. На 21.11. 1998 г. беше извършено освещаването на църквата. Присъстваха над 100 гости от Благоевград, Дупница, църквата от Буковлак- Плевен, София и от Република Македония. Природата беше притихнала в първата за годината снежна покривка, сякаш поръчана специално за празника на адвентистите. Сутрешната и първа в църквата проповед "Чудесен съветник" представи на аудиторията младият проповедник на църквата от Буковлак- Емил Гаджалов. След кратка почивка в 10.25 часа на амвона на църквата се изкачиха пастора Симеон Колев, г-н Никола Лефтеров- секретар на централното ръководство на църквата в гр. София и младият и достолепен проповедник Красимир Карев- на чието духовно присъствие в града се радваше и моето семейство. Започна официалната част по освещаването на християнския молитвен дом, което включваше: 1. Молитва- водена от г-н Карев; 2. Изпълнение от младежки хор при църква "Б"; 3. Детска група от около 40 деца- рецитал и хорово изпълнение на "Сътворението на света"; 4. Напътствено слово от г-н Лефтеров; 6. Изпълнение на млади музеканти от София- Аве Мария; 7. Чудесното и впечатляващо хорово изпълнение под диригентството на Любчо Сашев- "Нова църква той ни даде"; 8. Връчване на ключовете от г-н Лефтелов на пастор Симеон Колев, който временно до завръщането на Румен Желев от Фриденсау, където е изпратен от църквата да учи, заедно с проп К. Карев ще извършват богослуженията; 9. Музикално изпълнене на пиано и флейта; 10. Поздравления от кмета на кв. "Изток" Славчо Иванов, от моя милост по молба на п-р Симеон Колев, от Дупница Лилия Павлова, от Македония- Делчо Цветковски от с. Горобинци Свети Николе- с неговото прочувствено слово…"колко е убаво и прекрасно, кога сите братя живеят добро", Златановски Горан от Скопие, Ивайло Тодоров от Благоевград, Огнян Ангелов- майстор дърводелец, под чиито ръце се украсиха с вътрешния си и външния си интериор и трите адвентни църкви в града. Неговото излъчване към присъстващите в залата беше кратко и ясно: …"да бъдем смирени". В 12.10 часа освещаването на църквата завърши с молитва водена от проп. К. Карев. След тържеството Огнян Василев Ангелов беше любезен при разглеждането на вътрешните пространства на молитвения дом да ме въведе в колорита на представите на местния майстор- дърводелец, адвентист по възпитание. В мисловния лабиринт на днешните, конкретизирани от гения на кюстендилския майстор /всъщност от с. Жиленци/ постановки за амвонното пространство, е представен библейският модел на Святия дом. В обстановка на изследване на писанието "Откровение" 11:1-2, амвонното пространство е композиционно цяло. Всичко е изработено много леко, феерично- раздвижено, от светъл чамов материал- добиваш усещането за някаква заобикаляща те чистота. Амвона е разкриване на пророчески истини изложени в кн. Даниил и Откровение. Светилника е символ на Христос, църквата, вярващия. Изграден материализиран образ във вид на дърво със седем /число на пълнота/ клона- символ на загубеното /забранено/ дърво на живота от Рая /Притчи 4:18, Пс.118:105, Йоан 14:6/. В исторически аспект- седемте църкви- седемте периода, на които е разделена християнската епоха /Откровение 1:10-20/. Всяко осветително тяло представлява период от християнската църква, която е пръскала своята светлина във времето на съответния етап. Дънера който се състои от две части- стар и нов завет /Откровение 22:2/, като между тях изтича реката на живота /Откр. 22:17/. Амвона- работното място на проповедника, е изработен във вид на отворена книга- книгата на живота, която стои върху полици, които се крепят върху корпуса- библиотечния шкаф. Отворената книга е символ на приетото познание за истината в живота. Плота- отворена книга/ се крепи на три опори- които са символ на Бог, Исус Христос и Св.Дух. На втори план в дъното на амвонното пространство са разположени в композиция три стола, като два от тях са във вид на осеняващи серафими. В средата стои украсен стол. Крилата на серафимите се събират в едно и образуват арка над тронния стол. Композицията насочва мислите към Светая Светих, второто отделение на светилището на храма /Изход 25:8/. Композицията представя божия начин на управление. Това въвежда в самото присъствие на Вечния. Двата ангела /серафими/ представят небесното войнство, което участва в управлението на безкрайния универс. В основата на композицията стои сандъка /Изх.25:10-22/, в който са се съхранявали скрижалите с десетте Божии заповеди- представящи фундамента на божието управление. Десния ангел от към страната на трона изобразява Христос или Михаил /този който е като Бога/, левия- Люцифер /носител на светлината, Светлоносец, син на зората, Деница превърнал се /Иезекиил 28:13-19, Исая 14:12-20, Откр. 12:7-10/ в Сатан противник, дявол по късно архангел Гавриил/Откр. 1:1/. Тази композиция в момента символизира двамата помощника на пастора в неговата работа /Изх. 15:22/. На стената зад амвонното пространство е изработено дървено пано, сякаш някакъв търсен хоризонт на вечния живот, вдъхновен от библейски пророчества- рабуш на библейските времена. Църквите се издържат чрез дарения и чрез десятък. Десятъчната система е въведена в църквата на адвентистите през 1859 г. по предложение на адвентния пастор Д. М. Кенрайд, като резултат от изследванията му върху Библията по този въпрос. Тя не е адвентен патент. Даването на десятък е общоприета практика в цюлата Библия. Авраам даде непринудено на Мелхиседек, свещеника на Всевишния Бог, "десятък от всичко" /Битие 4:20/. Следователно е бил добре запознат с тази свята и древна наредба. По късно Яков като беглец и заточеник даде клетва пред Господа: "От всичко каквото ми дадеш ще ти дам десятък" /Битие 28:22/. И след Изхода, когато Израил се установи като нация, Бог отново потвърди даването на десятък за божествен закон, от който зависеше успехът на Израил /Левит 27:30-32/. В новия зявет Исус Христос одобри даването на десятък и осъди тези, които нарушаваха духа на закона /Матей 23-23/. Потвърждаването на необходимостта от даването на десятък в новозаветни времена е потвърдено и от апостол Павел: "Не знаете ли, че тия които свещенодействуват, се хранят от светилището?; и че тия които служат на олтара, вземат дял от олтара? Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието" /Коринтяни 9:13-14/. В Адвентната църква половината от десятъка се използува за заплати на работниците /пастори, проповедници, евангилизатори и др./, а останалата част за нуждите на делото /литература, строежи на молитвени домове и т.н./. Служителите също дават на свой ред десятък. Идейното и етническо, възрастово и културно разнообразие в църквата се преодолява чрез принципа "единство в разнообразието" въз основа на 27-те доктринни църковни учения на библейската вяра. Църквата е най широко разпространената в географско отношение протестантско изповедание. Тя е инициатор на асоциация за религиозни свободи към ООН. За основните доктринални различия от другите духовни общности, споделя с мен проповедника на църква "А" в гр. Кюстендил г-н Красимир Николов Карев, който има гражданска специалност Технически университет, "Електронна и комуникационна техника и технологии", компютърен факир, който остава приятно впечатление в слушателите със своите знания, начина им на изложение, обноски и външност. "Това е учението за светилището и небесния съд започнал на 22.10.1844 година. Без това учение адвентистите не доизграждат с нищо вече познатата Библейска истина и нямат право да съществуват като самостоятелна църква. В небето има светилище, в което Исус служи в полза на човека. На небесните разумни същества изследователният съд открива, кой между хората /починали или живи/ истински обича Исус и се е преобразил по Негово подобие. На приготвените се дава правото да живеят вечен живот и достъп в Божието царство. Този съд, който определя участта на всеки човек, заседава сега. Решенията са вечни, окончателни, справедливи и отразяват свободния избор на всяка личност. Стандартът е Божия закон. Пред всяко човешко същество застава дилемата:- пълно доверие в Бога и послушание от любов на Неговите заповеди или несъгласие с Божиите принципи. Когато съдът приключи своята дейност, Исус ще сложи край на човешката история и на греха. При второто пришествие Исус ще възкреси, преобрази и вземе със Себе Си верните от всички времена. Учението за изследователния съд разкрива пред всеки човек голямата отговорност на живота му и времето, в което живее. Ние живеем в дните на този съд! Ден след ден, със своя избор, индивида запечатва своята съдба завинаги. Спасението е лично! Разумните ще уредят своите отношения с Исус. Дълбоката лична връзка с Исус ще промени коренно техните характери. Спасението е предложено на всеки. То е реално, достижимо! Това учение може да бъде извлечено основно от свещеното писание- книгите "Левит", "Данаил", "Посланието на Св.ап.Павел до Евреите", "Откровение" и т.н. Необходимостта от послушание към всичките 10 Божии заповеди включва освещаване и почивка в святия съботен ден в чест на Твореца. Освещаването на седмия ден- събота е белег, знак, декларация пред всички хора и ангели, че Бог е наш Творец и Господ и ние Му принадлежим изцяло, доверявайки се напълно на Неговата вседостатъчна грижа към нас! Това е интимна среща и преклонение пред Бога, защото Той е нашият живот, Този, Който ни благославя. В адвентното учение няма задгробен живот, няма прераждане! Човек умира напълно, всецяло /Пс.146, Екл. 9 глава/! В смъртта няма живот! Душата /личността/ също умира! Идеята за безсмъртната душа е заблуда. Надеждата е във възкресението на праведните при Второто пришествие на Исус! Една от дарбите на Св.Дух е пророчеството. Тази дарба е отличителен белег за истинската Христова църква на последните дни /виж Откровение 12:17, 14:12, 19:10/. Вярваме, че тази дарба е проявена в проповядването и писанията на Елена Гулд Вайт. Нейните писания не са заместител на Библията. Свещеното Писание е единственият стандарт, а трудовете на Е.Вайт са само водач към него. Относно здравето- стилът на живот на християните е вид благодарност към Бога, за величественото спасение, осъществено чрез Христос. Отделният християнин е храм, в който обитава Святия Дух. Поради тази причина адвентистите от седмия ден сериозно подчертават значението на подходящи здравни навици. Накратко: никаква употреба на тютюн, алкохол, наркотици, опиати, кафе; подходяща хранителна диета /изключва напълно употребата на месо от "нечисти" животни, описани в книгите"Левит" 11 глава и "Второзаконие" 14 глава; и употребата на кръв за храна/, свеждане до разумния минимум употребата на захар и сол, умереност в труда, разумност в почивката и др. Съществува цяла плеяда "по второстепенни" учения отличаващи адвентното учение от другите духовни общности, на които в тази статия, не е възможно да се спрем. Наследници на кого се считат адвентистите? "Възприели сме следните библейски истини и сме в известен смисъл последователи на: 1370 год. -Джон Уиклив /Англия/- "Библията и само библията е авторитетът на моята вяра!", т.е. Библията стои над традицията! 1400 год. - Яп Хус /Чехия/- Хусистите- "Моят разум е пленен от верността към Бога! Бог казва, че трябва да се покланяме само на Него, а не на човеци или на църквата!" 1517 год. - Мартин Лутер /Германия/- Лутераните- "Спасение само по благодат, не чрез дела! Христос е моето спасение!" 1541 год. - Джон Калвин /Швейцария/ - Калвинистите- "Съзнанието на хората трябва да бъде свободно! Църквата трябва да бъде отделена от държавата и политиката! Когато те се обединят започват преследвания! Дайте свобода на съвестта! 1650 год. - Роджър Уйлямс /САЩ/ Баптистите- "Кръщение, чрез потапяне, а не чрез попръскване! Малки деца не трябва да бъдат кръщавани! Това е човешка традиция. 1664 год. - Стивън Манфорд- Баптистите от седмия ден /САЩ/- "Дъботата е Божия ден в чест на Твореца!" 1705 год. - Джон и Чарлз Уеслей /Англия/- Методистите- "Християнинът трябва да живее по нов стандарт, различен от този на светските хора!" През ХVIII и началото на ХIХ век популярно вярване било, че Христос няма да дойде в продължение на хиляда години, че на Земята ще настъпи Милениум /хиляда годишно царство/ на мир. Църквите не живеели в очакване на Исус! 1840-1844 год. Уилям Милер /САЩ/- Адвентистите- "Христос ще дойде скоро! Второто пришествие на Христос е преди Милениума, а не след него!" 1844-1845 год. - в Адвентната църква се приемат следните библейски учения: Второ пришествие, светилището, законът, съботата, здравната реформа, учението за мъртвите. Адвентистите смятат себе си за протестантска църква, продължаваща Реформацията, РЕСТИТУИРАЩА всички Божии истини. В този смисъл те представляват приливната вълна на протестантизма днес. Характерна черта за тях е пацифизма. През 1914 год. в Германия от ЦАСД /църквата на адвентистите от седмия ден/ се отделят така наричащите се "Реформатори адвентисти". Други официално отделени от църквата религиозни общности няма. Църквата на адвентистите от седмия ден се е обособила като самостоятелна деноминация в 1863 година, от една от разпадналото се на три групи Милерово Движение 1844 година. Празниците в ЦАСД в световен, регионален и местен мащаб са: основен празник зеа всички адвентисти в целия свят е празнуването и почитането на седмия ден събота, в чест на Твореца. Ежегодно Генералната конференция на църквата определя мотото на предстоящата религиозна година /напр. 1996 год. бе годината на толерантността; 1997 год. - на семейството, 1998 год. - на радостта от спасението/. Всяка пролет и есен /в плаващи дни/ в цял свят адвентистите имат Пролетна и Есенна Молитвени седмици. Последната и предпоследната съботи на месец май всяка година са дни за световни адвентни кръщения по цял свят. Наричат ги "Жътва", /напр. "Жътва 98" е била на 23.05./. Най-близката събота до 22.10. всяка година е обявена за "Ден на Духа на пророчеството" и се отбелязва с изнасянето на специални материали идващи от дивизията на църквата. Ежегодно една седмица от годината /обикновено през есента/ е определена като "Седмица на здравето". Канят се ерудирани лекари, медицински лица, педагози, социолози /може и невярващи, но задължително специалисти/. Беседите са всяка вечер в продължение на една седмица. Дружеството "Тавита" е важна страна от мисионската дейност на църквата. Това дружество е съставено главно от жените в църквата, които посвещават времето си и талантите си за събиране и приготовление на облекла, храна и др. необходими неща за бедните, нуждаещите се и нещастните. Дейността на този отдел включва също и възпитаване на възрастните, посещения и помощ в дома, гледане на болни по домовете, съветване и други дейности. Почти всички обществено полезни и социални дейности на църквата преминават в тясно сътрудничество с този отдел. Организацията АДРА е важна страна в работата на църквата, в изпълнението на здравните програми и т.н. В гр.Кюстендил в църквата през последните години постоянно са организирани безплатни курсове за: изучаване на основните библейски учения- 32 беседи /целогодишно/, изучаване на библейска книга /"Даниил", "Откровение", Христологията и др., умения да проповядваме и говорим добре пред аудитория- Омилетика, изучаване на чужди езици /английски/, придобиване на умения по шев и кройка /предимно за момичета и жени/, култура на храненето и сервирането, готварски способности и "адвентни" специалитети. В-к "Кюстендил" бр.14/8-14.04.1993 г. пише: "При много добра организация започна в понеделник "/всъщност от 07.04. сряда/ деминарът "Удивителните открития на Библията" на "Амейзинг фактс". В откриването участваха камерен дамски хор от Пловдив с изпълнения на Пс.141, пастор Робърт Уегли, асоцииран говорител на "Амейзинг фактс" , с български опит натрупан във Варна, Пловдив, Казанлък. Темата на първата лекция беше "Истината за Бога". Евангелизаторската мисия продължи три седмици". Град Кюстендил се превръща в своеобразен център за разпространение на адвентизма в Югозападна България, в пиринския край за пръв /1971 г./ път проповядва пастор Емил Димитров от Кюстендилската църква. В квартал "Изток" в гр. Кюстендил 1957-60 година Лято Байрямов Усев се запознава с адвентното семейство от града на Люба- шивачката и нейния съпруг Тодор. Дълги години Лято е сам в тази вяра в квартала. Неговият брат Недо Байрямов Усев /Неделко Борисов Русев/ се запознава с пастор Емил Димитров- 1971 год., който притежава необходимия подход и чувство за уеднаквяване с хората, с които общува. Недо поканва Емил в къщата си за един общ духовен разговор привечер през месец ноември или декември 1971 година. Същата вечер Йордан Русев- тих, по библейски мъдър и природно интелигентен човек, по късно пастор на адвентната църква в квартала, отива при баща си Недо и заварва там двамата да говорят по духовни религиозни въпроси. От детинство в ума на Йордан са запаметени две думи Содом и Гомола, като тези думи ги е чул при друга среща на своя баща с друг пастор Стоян Томанов в детските години, когато е бил 9-10 годишен. При самото влизане в дома на баща му са изречени тези думи придружени с показван диапозитив на стената от Емил /Милчо/, който обяснява и значението /тайната/ около тях. Това впечатлява бъдещия пастор и той проявява интерес към темата. Започва се библейски курс с Недо, жена му Мария и Йордан по собствена инициатива. Този курс трае до м. юни 1972 година, на ул."Пловдив" № 10 /до тогава неименувана/, в центъра на ромския квартал. На 19 август 1972 г. Емил Димитров представя новоизявилите желание за водно кръщение пред местния църковен съвет на ул. "Цар Михаил" № 17 и на 26 август 1972 година се извършва кръщение в гр. София на ул. "Васил Коларов", по късно Солунска №10. От този момент Йордан засилва контактите си с младежите от квартала, кани ги в къщи и посещава техните домове за да проповядва. Организира постепенно домашната църква в своя дом на ул. "Ален мак" № 14, всяка събота следобед. Първите в църквата са: Севда, нейният син Симчо и Любчо. След това е поканен Емил Димитров, който провежда курс и с тях, и така общността нараства. Благодарение контактите на така сформиращата се общност се започва работа и в Югозападна България. В гр. Благоевград е работено за организирането на адвентна църква преди 1970 г., но до тогава са успяли да се организират само четири души: Зорка, Иван, Гошо и Надка в кв. Струмско. Йордан Русев от Кюстендилската група започва библейска работа като мирянин в Благоевград, след като се запознава със семейството на Живка и Ангел Шолдупови и с Жанета- всички от ромски произход. В този дом започват да идват и Зорка, Иван, Гошо и Надка- кръстени във вярата 1983-84 година. Започва библейски курс, по късно след около 11 месеца групата се увеличава и се взима под наем в дома на Зоя Велкова помещение за няколко месеца. След това групата се премества в дома на Тодор Юруков, където е отстъпен за нуждите на църквата целия втори етаж в новия квартал, близо до цигарената фабрика. От там започва организирането на благоевградската църква. В с.Джерман Йордан Русев започва библейска работа с няколко жени 1979-80 г., които след 7-8 месеца се кръщават в дома на Донка. В гр.Дупница църквата започва своя нормален живот след упоритата работа на Емил Димитров през 1971 година. В гр.Бобовдол- Йордан Русев след като се запознава с Траянка и нейния син Асен и жена му Стойна Илиеви, започват библейски курс. Кръщението им се извършва от Пейчо Харбов. Ред на богослужението в Кюстендилските адвентни църкви: Всеки петък- молитвен час от 19.00 ч. до 20.00 ч. /зимно време от 18.00 ч. до 19.00 ч./, всяка събота - сутрешно богослужение в две части: от 09.00 ч. до 10.00 ч. съботно училище, от 10.30 ч. централно- съботна проповед, вечерно съботно богослужение- 18.00 ч. до 19.00 ч. /зимно време от 17.00 ч. до 18.00 ч./, неделя /обикновено зимния период/ публична беседа от 18.00 ч. /или в друг час, определен според специфичните особености на района, в който се намира църквата/. Съюза на църквата на адвентистите от седмия ден в България провежда дейност и в Бобовдолския затвор официално, като групата първоначално е представена от членове на църквата от гр.Кюстендил, ул."Буревестник" № 9 /ромски квартал/, с разрешение на Министерството на Правосъдието /Главно управление на местата за лишаване от свобода /рег. № 3441/София 07.06.1993 г. - Йордан Неделков Русев, Любен Недялков Русев, Здравчо Ванчев Янев, Живко Методиев Стоянов, Жоро Олеков ангелов, Асен Жоров Олеков, Акен Найденов Симеонов, Милчо Асенов Христов, Александър Емилов Димитров, Асен Василиев Найденов, Никола Лефтеров, Агоп Тахмисян, Огнян Мануилов, Лора Бориславова Георгиева, Стоян Колев, Грозденка Мануилова, Едмил Маринов, Драган Бачовски, Ефтим Димитров, Динка Пипонова, Лидия Любенова, Ангел Маринов, Зорка Колева, Стоян Борилов Борисов, Виолета Майска, Маргарита Майска, Любомир Колев, Стойко Стойков. От 10.10.1998 г. до 15.11.1998 г. /27 теми/ в гр. Кюстендил се приемаше програмата НЕТ- 98, както още в 10 града в нашата страна: гр. София, гр. Пловдив, гр.Русе, гр. Пазарджик, гр. Стара Загора, гр. Враца, гр. Смолян, гр. Ямбол. На образователния семинар "Ново хилядолетие" от Пайнер мемориал чърч- църквата при ендрюския университет, щата Мичигам /САЩ/ говорител беше проф. д-р. Дуаит К. Нелсън. Програмата се превеждаше симултанно над четиридесет езика, включително и на български. Този семинар се гледаше в повече от сто страни. Възприемаха и препращаха сигнала 7600 центрове по света. Семинара беше гледан от над 1 милион зрители. В църква "А" в гр. Кюстендил семинара беше посетен от около 230 слушатели, в църква "Б" в ромския квартал от около 1500 души от 10256 жители на квартала. Тази голяма кюстендилска аудитория жадно запълваше празнината в своята душа наречена- Бог.

21.11.1998 година


От същия автор:
adventisti-kyustendil.free.bg
arhiereysko-namestnichestvo-kyustendil.free.bg
avgust.free.bg
baba-yaga-kyustendil.free.bg
bahayci-kyustendil.free.bg
dobrodeteli-aleya-kyustendil.free.bg
evangelska-petdesyatna-tsarkva-kyustendil.free.bg
fevruari.free.bg
gospodin-znachenie.free.bg
granichki-manastir.free.bg
kalendar-kyustendil.free.bg
kulturniyat-ezik-na-rasteniyata.free.bg
kyustendilska-eparhiya.free.bg
kyustendilska-prolet.alle.bg
mesets-april.free.bg
mesets-juny.free.bg
obedinena-bozhiya-tsarkva-kyustendil.free.bg
osogovo-mountain.free.bg
osogovskata-planina.free.bg
osogovskatausoynitsa.free.bg
pautaliya.free.bg
pautaliya-asklepion.free.bg
pchelarstvo-kyustendil.free.bg
poetry-kyustendil.free.bg
romi-kyustendil.free.bg
simvolika-na-tsvetovete.free.bg
skapotsenni-kamani.free.bg
sveti.mina.free.bg
svideteli-na-yehova-kyustendil.free.bg
tsarkva-sveti-dimitar-kyustendil.free.bg
tsarkva-sveti-georgi-kyustendil.free.bg
usoinitsa-osogovska-usoinitsa.free.bg
yordan.kotev.free.bg
Designed and developed by Vladimir Kotev